Андрей Даниел е нарисувал „Места за срещи“ в Париж: места модерни, специални, дългоочаквани, абстрактни, задочни – между „вчера“, „днес“ и „утре“, между творци и предците им. До първи декември в столичната галерия „Нюанс“ ценителите ще се наслаждават на прекрасната експозиция с 14 непоказани живописни платна на големия художник, изпълнени с образи, пейзажи и натюрморти, които пренасят в безкрайния празник на духа през различни времена. Между картините има и етюди от София – с места за буквални и имагинерни срещи, с всичко, което е в делничното обръщение пред очите на твореца. Идеите за създаването на повечето сюжети за изложбата обаче са се зародили през последното пребиваване на професора в „Сите дез арт“ във френската столица. Той с лекота преминава между епохите в историята на изкуството, което е неизбежно в Града на музите и светлината. „Разбира се, заглавието отново е опит за метафора. Защото тези срещи са въображаеми – в други, наричани от някои „духовни“ пространства. В тях опредметените фантазии са реалности, открити и напипани от наши предтечи и съществуващи за нас – като истинските дървета, треви или планини. Париж е прекрасно място за срещи – с хора, с история, със самия себе си. Когато си на толкова обживяно и интересно място, то възбужда ума и паметта. Повечето от мойте важни срещи в Париж са задочни, а не реални, но те имат много сериозна стойност. Защото са от онези срещи, за които казваме, че България ги е пропуснала през годините, в които или сме отсъствали, или сме се разминали, или някой ни е забранявал да видим това, което ни се е искало. Затова в „Нюанс“ има картини, посветени на художници, които харесвам – Пикасо, Дюшан, Майол“, разказва Андрей Даниел. Сред най-любимите му локации е квартал Маре, но художникът допълва, че където и да попадне в Париж, винаги се оказва в сладкия плен на асоциациите. „Но това не съм го открил аз, целият свят се стича в този град. Всички изкуства са свързани с него. Попаднеш ли в Париж, се мъчиш да завържеш скъсаните нишки, да усетиш какво са откривали другите в него. Там получаваш усещане за принадлежност към света. Било е важно за мен да бъда в Париж“. Цялата статия ТУК
