Павел Койчев

Павел Койчев е роден на 30 май 1939 г. в София. През 1966 г. завършва специалност „Скулптура“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. През 1982 г. организира първата си самостоятелна изложба. От 1984 г. се включва във всички по-важни национални изложби, организирани в страната и чужбина. През 1999 г. участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 г. е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция. Павел Койчев има множество самостоятелни изложби и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на Националната галерия (София), на Софийската градска галерия, на галерии в страната и частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др.[1][2][3]

Павел Койчев е автор на проектите „Торният бръмбар“ край НДК в София (1995 г.), „Стадото“ (2000 г.), „Обиталище“ на пл. „Княз Ал. Батенберг“ в София и пред църквата Notre Dame de la Chapelle в Брюксел, „Къщите, лятото, морето“ (2005 г.), „Скулптури от оникс“ (2006 г.),[4][5] „Високомерна разходка“ (2006 г.), „Преносителят“ (2007 г.), „Градежът“ – край село Осиковица (2008 г.), „Водна паша“ (2009 г.),[6] „Под масата“ (2009 г.), „Забити в морето“ и „Морски загар“ – за Празниците на изкуствата Аполония (2017 г.).