„С почит към учителя“ - изложба на Никола Терзиев и Иван Кънчев - 31 октомври - 13 ноември 2018г.

„С почит към учителя“

Никола Терзиев - скулптура Иван Кънчев - съдова керамика

31.10.-13.11.2018г.

Откриване 31 октомври от 18:30ч.

Връзката между учител и ученик е проводник на знание, опит и вдъхновение, тя е връзка между поколенията. Екипът на галерия Нюанс винаги се е стремял да поддържа тази връзка и да я превръща в творчески диалог. Между 31 октомври и 13 ноември имаме удоволствието да представим изложбата „С почит към учителя“, която се организира по случай 90 години от рождението на големия български скулптор Никола Терзиев. В нея ще бъдат представени малки пластики и рисунки на автора и съдова керамика „Нощни видения“ на неговия ученик - Иван Кънчев (Иванов).

Никола Терзиев (1927 – 2006)

„Фигурите, които създавам, не са раздвижени. Наглед те са статични, спокойни, но вътрешно са разкрепостени, има живот в тях“. * * * „А Кирил и Методий в Благоевград са светски. Единият е духовен, със свити ръце, гледа под очи, вглъбен, затворен. А другият защитава словото, говори с вдигната ръка. Старал съм се колкото може по-малко да е жестът, да не са илюстративни, да не разказват, а да внушават с обема си. Това е монументалността!“ * * * „Обемът трябва да напъва отвътре“ (Никола Терзиев) Никола Терзиев е роден е на 27 септември 1927 г. в гр. Русе. През 1953 г. завършва скулптура във ВИИИ „Н. Павлович“ при проф. Любомир Далчев, а преди това учи графика при проф. Илия Бешков и декоративно-монументална живопис при проф. Георги Богданов. Никола Терзиев е един от най-българските, самобитните и одухотворените скулптори, който оставя от най-значимите класически произведения. Той издига българската скулптура на друго духовно ниво. Авторът успява да изгради във времето свой емоционално-образен свят. Вълнува го особеностите на националната душевност. Търси българския тип. Творчеството му е повлияно от образите на Йовков. В него откриваме и повеи от пластиката на Древен Египет и праисторията. Терзиев създава много специфични, почувствани и идеализирани скулптури със символично значение. Те са събирателен образ. Авторът е с вроден усет към монументалната форма. И неговите малки пластики, а и миниатюри са внушителни. Стойностни паметници на българската скулптура са: „Стефан Караджа“ 1969 (Русе), „Филип Тотю“, 1972 (гр. Две могили), фигури от „Пантеона на Възрожденците“, 1978 (паметник-костница, Русе), „Св. Св. Кирил и Методий“, 1980 (Благоевград), „Захари Стоянов“ ,1989 (Русе). Никола Терзиев е носител на множество национални награди. Той е Лауреат от VI Международен младежки и студентски фестивал в Москва (1957). Негови творби са притежание на НХА, на галериите в Русе, Видин, Стражица, а също и на частни колекции и лица – Боян Радев, Юго Вутен, Румен Драганов, Светлин Русев, Владимир Луков. За него акад. Светлин Русев пише: „Кольо Желязото не беше просто голям, самобитен изключителен скулптор – нещо повече – беше от онези малцина избрани, целунати от Бога, в които земното и духовното живееха в един дом. Нещо сакрално излъчваше тази скулптура, в която времето и човешката опитност бяха оставили духовни натрупвания, синтез, простота, монументалност и дълбочина, доброта и човечност… В България не са малко талантливите скулптори, не са много истински реализиралите се със своя следа, но след Иван Лазаров – толкова български, толкова пластически и духовно чист, до святост скулптор не познавам! ... Ние никога не сме имали мярка за своите духовни първенци. Не знам дали някога ще дойде времето да разберем каква награда на съдбата е да имаш в духовния дом на нацията изкуството на Никола Терзиев“.

Иван Кънчев

„Цикълът „Нощни видения“ е продължение на идеята ми за създаване на керамични съдове – синтез между съд и пано. Затова използвам особеностите на структуриране на паното, за да изградя съда според собствените си представи за изкуство. Чрез този подход интегрирам керамичната плочка и мозайката, които са широко прилагани в екстериорната и интериорната украса, но не са характерни за съдовата керамика. Така процесът на изграждане на пластиката се развива и след изпичането, създават се нови възможности за творчество“. Иван Кънчев (Иванов) е роден на 17 септември 1973 г. в гр. Русе. През 2000 г. завършва специалност „Керамика” в НХА при проф. Ивана Енева. През 2006 г. получава бакалавърска степен по психология в Русенския университет „А. Кънчев”, а през 2010-11 г. е хоноруван асистент по скулптура към специалност „Керамика”, НХА. Също през 2011 г. придобива образователна и научна степен „Доктор” по изкуствознание и изобразителни изкуства, катедра „Скулптура”, НХА. Иван Кънчев е пионер в проучването, разработването и представянето на керамика и за незрящи хора. Той прави редица изследвания в тази нова област, за да публикува книгите: „Тактилна керамика“ (2007) и „Тактилно възприемане на керамика“ (2012). В новите си търсения авторът прави синтез между съд и пано. Затова използва особеностите на структуриране на паното, за да изгради съда според собствените си представи за изкуство. Чрез този подход интегрира керамичната плочка и мозайката, които са широко прилагани в екстериорната и интериорната украса, но не са характерни за съдовата керамика. Така процесът на изграждане на пластиката се развива и след изпичането, създават се нови възможности за творчество. Иван Кънчев реализира редица самостоятелни керамични изложби. Той взема участия в общи изложби у нас и в престижни форуми на керамиката в Австрия, Белгия, Германия, Дания, Швейцария, Испания, Хърватия, Полша, Португалия, Китай, Руанда, Франция, Япония. Носител е на награди в областта на изобразителното изкуство у нас и в чужбина. Негови работи са притежание на световни центрове на керамиката и музеи. За него изкуствоведът Диана Драганова – Щир пише: „Формоизграждането е изцяло авторско, Иван Кънчев доразвива идеята си за вграждане и сглобяване, като поставя акцента върху паното. Идеята за приобщаването и включването на мозайката е основен компонент при създаването на цялостната форма. Художникът е първият, който включва малките керамични плочки, характерни за мозайката, в изграждането на съдовата керамика. Една от водещите форми, които избира, е троянската чиния. Тръгвайки от нея, той създава една изцяло нова, абстрактна форма, в която е вплел фигурални сцени и цветни мотиви. Така синтезът между съд и пано има една съвършено различна интерпретация, както и силно пластично въздействие. То се допълва и от различната цветност, характерна за техниката, която използва – играта на преливане и съпоставяне на цвета, от опушените плочки до охрата и землистите нюанси на умбрата. Всяка една форма и всеки един детайл в изложбата на Иван Кънчев са премислени и изведени докрай с много сила и мощ“.