Николай Радонов
живопис и скулптура
15 април – 3 май 2026г.
Галерия „Нюанс“ представя изложбата на Николай Радонов — визуално пътешествие от абстрактното към конкретното.
Изложбата е изградена като постепенно разгърнат процес: серия от произведения, предимно в един и същи формат 60×80 см. изпълнени върху каширана хартия, където се появяват свободни и полихромни форми. В началото всичко е абстракция — полета от цветове, композиции и материи без ясно определена структура.
Постепенно, от произведение към произведение, формите се организират. Цветовете се наслагват, контрастите се засилват и от привидния хаос започват да се появяват разпознаваеми силуети.
Тази овладяна еволюция — подсилена от съзнателния избор на еднакъв формат и каширана хартия, които позволяват пряко сравнение между творбите — дава възможност на зрителя ясно да проследи превръщането: от чисто абстрактно изразяване към конкретна форма.
В края на този процес се появява един образ на клоуна, сам или в група — финална форма, в която се съчетават цвят, материя и емоции. Той въплъщава контрастни човешки състояния — между радост и меланхолия.
Скулптурата продължава и допълва този процес, довеждайки го до напълно формално и конкретно завършване, като вписва тази трансформация в обема.
Изложбата е замислена като разказ от образи, в които всяко произведение представлява етап от метаморфоза и намира своя завършен вид.
Николай Радонов – биография
Роден през 1944 г. в София, България.
Завършва архитектура през 1968 г., след което се установява в Париж през 1969 г. и продължава обучението си три години в Парижката школа за изящни изкуства, където получава държавна диплома за архитект през 1972 г. В периода 1972–1974 г. допълва образованието си с курсове по рисуване, гравюра и скулптура в същата академия.
Още от 1967 г. излага свои творби в София, Прага и Виена, а между 1975 и 1986 г. – в множество международни градове (Париж, Страсбург, Ним, Ла Рошел, Цюрих, Люцерн, Бон, Брюксел, Реховот, Монреал, Детройт, Токио). Първите му изложби са посветени на гравюрата, рисунката и акварела, към които бързо се добавят и скулптури с голям формат (бронз, оксидирана стомана, дърво), както и по-малки формати и тиражни издания.
От 80-те години нататък се посвещава на големи формати, организирани като диптихи или триптихи с тематична насоченост (таурамаксия, барселонски и морски атмосфери, скулптурни композиции). Той изследва също универсални теми като времето, музиката, движението и архитектурните особености, което го отвежда към дизайна на аксесоари, мебели и архитектурно осветление.
През 2000-те години пренася принципите на гравюрата в живописни произведения с голям формат, свързани с любимите му теми („Париж и неговите символи“, музикални вариации, бестиарий). Развива и концепцията за модулна скулптура, която позволява от един избран елемент да се създават тематични вариации с различни размери и форми. Тези изследвания го водят към използване на цвета в скулптурата, деконструкция на обемите и създаване на серии от типа „омаж“, предлагащи скулптурни интерпретации на световете на Марсел Дюшан, Анри Матис и Франсис Бейкън, с игра на мащаби и завършеност.
