„Няма нищо по-чисто и красиво на света от един див, зимен пейзаж“- казва той и да, в тези ковид времена, в които природата, светът около нас толкова ни липсва, да попаднеш сред неговите акварели е все едно да намериш отговор на своите преживявания и размисли за смисъла и ценностите, за измеренията на времето, за преходността и паметта, както и да почувстваш емоционалните рефлекси на собствената си душа, поставена на изпитание. В неговите картини времето сякаш е спряло, или връща часовника назад. За дати даде възможност под пластовете на материалното да се докоснеш до истинската същност на нещата. „Да се обърнем навътре към себе си и да заживеем по-смирено“ ни казва художникът. И ни показва как. Защото финият рисунък на неговата четка сякаш като магическа пръчица прави видима незабелязваната и подминавана в забързания ритъм на нашето вчера красота дребните неща.
–Има ли за Вас нещо специално в тази изложба по време на пандемия, в която всички се чувстваме толкова затворени, тъй като действително е изключително преживяване да влезеш изведнъж в магията на вашите акварели, които ни връщат сякаш отново чувствителността към света, който ни заобикаля?
-Различното е точно това-времето, в което се открива изложбата, а и една част от картините са създадени точно в тази ситуация, трудна за всички ни. Иначе, аз работя, както работех и преди, по същия начин, същите теми. Така че, от друга гледна точка пък не е различно.
Но, може би е радостно това, че успявам да дам на хората глътка въздух и красота, надявам се, в това време.
– Кои от картините са рисувани по това време?
-Тези софийски фасади на стари къщи, довършвах някои недовършени-например родопските : старата къща и казана с огъня и дима-може би половината са от това време. И може би това е знаково.
Интервюто на Паулиана Новакова четете ТУК
