С изкуството на Георги Бакърджиев /1899-1972/ съвременната българска керамика преминава през нов етап в своето развитие. Творил последователно във Франция и България, художникът остава в нашето изкуство, като един от създателите и обновителите на съвременната българска керамика. Георги Бакърджиев издига родната керамика до истинско пластично изкуство.
Творчеството му бележи пътя от усвоеното и пречупено през призмата на европейската култура и опит до създаването и претворяването на народните форми и традиции, идващи от националното ни наследство.
Съвсем млад той напуска България /1919 г./ и се установява в Париж, В града на изкуствата Бакърджиев оства цели 20 години, за да се завърне в родината, като утвърден и завършен художник. „Нищо не бе в състояние да сломи духа ми и с една странна упоритост гонех щастието си.“ – споделя в по-късен етап от живота си Георги Бакърджиев. Във Франция /1919-1940/ художникът учи, усъвършенства се, специализира при Жан Люс и създава собстено ателие в Севър, където декорира и работи в техниката на стопената стъклена маса – рate-de-verre. През този период се раждат серия от аплици, абажури, пепелници, които нямат аналог в българското изкуство. Негови творби притежават музеите в Севър и Фаенца, художникът излага в парижките салони на декораторите Гран Пале, Тюйлери, на Световното изложение в Лиеж и др.
През 1940 г. Георги Бакърджиев окончателно се завръща в България. На родна земя художникът стъпва с амбиция и желание за обновяване и промяна на българската керамика, за въвеждане на нови материали, форми и глазурни решения.
Вторият условно наречен „национален“ период в неговото творчество /1940 -1972 г./ е свързан с претворяването на българската народна керамика и наслагването й с опита и усвоеното в Европа. Оригиналният характер на неговите форми и съдове е определящ и значим за характера на съвременната българска керамика. Създадените през 40-те и 50-те г. кани, крондири, купи, рисувани чинии са много близки до народните, но пластически са издигнати до ново естетическо и технологично ниво.
Връх в творческото си развитие Георги Бакърджиев достига през 60-те г. със създаването на каменините. Това са изчистени, архаизирани форми, с монументално звучене и силно първично въздействие, обагрени в кафяво-черни глазурни ефекти, палени на открит огън и при високи температури. С тях художникът достига кулминацията на своя собствен пластически възглед и стил.
С особено майсторство и лекота Бакърджиев развива и керамичната пластика, като вае стилизирани животински фигури. Авторът създава серия от животни и птици, в различни размери и цветни глазурни решения. Интересът на Бакърджиев към тях започва още във Франция и продължава през целият му живот, като остава запазен знак за неговото творчество. Вариации от кончета, риби, сърнички, козлета-подпорки за книги, патета- музиканти са една малка част от богатото наследство на автора, творил в тази посока.
Интересен акцент в изкуството на Георги Бакърджиев е серията от живописни пейзажи и композиции, които той рисува през целия си живот. Акварелните пейзажи от Париж с улици и кафенета /30-те г./, циклите „Карлово“ и „Цирк“ /60-те г./, различните гледни точки в пейзажите от Балчик, Варшава и Берлин са с итересен композиционен поглед и ярки колоритни решения. Малко познати на българската публика, те са експресивни, цветни, изпълнени с много светлина и енергия.
Диана Драганова – Щир
