С настъпването на сезона на летните настроения пространството на софийската галерия „Нюанс“ ще бъде населено от колоритната палитра на художника Иван Михайлов-Жани.
Представените в изложбата живописни маслени платна и керамични пана са обединени под общото заглавие „Светът на Жани“. Избора на заглавието е неслучаен. Независимо, че акцент в експозицията е морската тема, изложбата всъщност е един голям събирателен образ за Жани. Тя отразяванаблюденията, емоционалните и естетически натрупвания през различни етапи от живота на автора.Сюжетите са фигури на общото – красиви заливи и безлюдни брегове, влюбени чайки и хора, скачащи риби и мълчали раковини, спокойни и неспокойни морета, кораби, отплаващи и връщащи се от далечни земи, ветроходи с опънати платна и самотни рибарски лодки, килнати плажни чадъри, натюрморти с причудливи цветя, калдъръмени улици и уютни къщички, асмички с грозде и лехички със зеленчуци и цветя…, все малки неща, които разказват големи истории за видимите хора и за невидимите неща.
Творбите му, независимо живопис или керамика, излъчват чистота и неподправеност. В тях има някаква магнетична сила, привличаща погледа и грабваща вниманието на зрителя. Общото им излъчване е един пъстър килим, който със свежестта на колорита си радва окото още преди то да различи в него съставящите го сюжети, фигури и елементи.
И независимо, че всеки сюжет е подчинен на идеи и мисли, при тях водещ е цветът. Пъстрият калейдоскоп на цветовете, безкрайно пестеливата и категорично подчертана линия ни връщат към необремененото, наивистично, но свободно детско въображение.Жани рисува живота, но малко по-приказен и по детски замечтан. В крайна сметка във всеки артист докрай живее едно дете. Навярно затова и Пикасо някъде в залеза на годините си споделя, че като млад още е можел да рисува като класиците, а после цял живот се е учил да рисува като детето. При Иван Михаилов-Жани способност му да предаде натурата през призмата на собствената си по детски чиста същност сякаш се получава с лекота, но аз съм напълно убедена, че това е и в резултат на много упорство и труд.
Живеем във времена, в които възможността да се докоснеш до един чист свят на един чист художник освен, че ни зарежда с положителна енергия също така ни връща дълбоко назад в душите ни. С изкуството си Иван Михайлов-Жани успява да извиси идеите си до общочовешки стойности и ценности. За него светът се случва днес, възможно е да се промени привечер и най-вероятно утре ще е друг, но независимо от времето и пространството това е един приказен свят на нежност, малко тъга, светлина, любов, спокойствие, радост за очите и най-вече за душите.
