Добрият автор – независимо дали е художник, писател, музикант или творец в друга сфера на изкуството – предлага мисъл, разчленява я и – най-важното – започва разговор със зрителя, читателя, слушателя…
Поредната интересна изложба в столичната галерия Нюанс е един разговор, разговор със заобикалящия ни свят и със самите нас. Тя ни дава възможност да се запознаем с живописните размишления на един от най-известните ни български художници – Румен Рачев.
Художник с провокиращо въображение, Рачев, е един от тези автори, които не спират да експериментират. Неговите картини са творби на скитник, който не признава никакви ограничения. Както повечето творци, той обича свободата на изказа в своето изкуство. И въпреки че в техническо отношение е пристрастен към живописта не поставя граници между нея и рисунката. Рисунката за него остава основа на творчески търсения и открития и показва много от възможностите му като художник.
В настоящата експозиция, паралелно с най-новите си живописни платна и рисунки, са включени и няколко по-стари работи, които служат само за акцент. Композициите представят част от заобикалящия ни свят, пречупени през номадските възприятия на художника. В тях е отразено уникално вникване в интериориорните и екстериорни пространства, необичайно усещане за жената – както като модел, така и в сферата на нейния интимен свят. Персонажите му са театрално-декоративни – добронамерено намигване към условностите на модата, а вещите – носещи многосмислие. Превърнати от реални обекти в символи и знаци, те разкриват съзнателните и подсъзнателните страни на нещата – вътрешни конфликти и напрежение, противоречиви емоции като външната суетност и духовна чистота, самотата и оживлението, пустотата на егоцентризма и обичта към човека, вътрешна потиснатост и радост. Това са все сериозни теми показващи едно многопластово усещане за живота.
Рачев притежава разностранни творчески интереси и таланти, той е и музикант. Това е една от причините музикалната тема да присъства както в тази изложба, така и през целия му път на развитие като творец. Енергията, настроението и богатата гама от звуци в джаза са пресъздадени върху платното чрез цвета. Фигурите са само контур на усещането, а богатият колорит е многообразието на тази музика. За него цветовете са звуци, а звуците – цветове. Не може да рисува без музика, нито да слуша джаз – без да вижда странни жени с пъстри очи. Неслучайно той определя своя начин на рисува с джазовото понятие „фюжън“ (сплав, смес), като споделя: “Искам изкуството ми да звучи точно така – фюжън: едновременно интелектуално и топло …“
В капана “цветове – музика” пада – съвсем доброволно – и виртуозният цигулар Найджъл Кенеди. Познавайки изкуството на Румен Рачев, през 2000 г той го кани да направи графичното оформление на проекта му „Кенеди свири Бах“. Дискът е записан с Берлинската филхармония и още същата година печели престижната награда „Brit” за класическа музика.
В ексклузивно интервю пред БТВ, Найджъл Кенеди, който ще бъде гост на галерия Нюанс за откриването на изложбата на Румен Рачев, споделя: „Обожавам Рачев… Въпреки че неговото изкуство е толкова живо и отличително, той си остава съвсем обикновен човек… В картините му има нотка на наивност, но са приключение в цветове. Не мога да се сетя за друг такъв художник. Смятам, че е уникален в световен мащаб и картините му ме събуждат. Не съм критик, но творбите му докосват сърцето ми. Забележителен е!“






