Georgi Bogdanov

Георги Богданов е роден в София през 1910 г. През 1934 г. завършва специалност живопис в Националната художествена академия, където негови преподаватели са професорите Стефан Иванов, Никола Ганушев и Васил Захариев. Продължава обучението си в Държавното висше училище за изобразителни изкуства в Берлин, където специализира художествена анатомия при проф. Вилхелм Танк и живопис и стенопис при проф. Курт Велте. Дипломира се през 1941 г. и през 1942-43 г. е асистент на Велте. От 1946 г. Богданов преподава стенопис в Художествената академия в София. За първи път в България той въвежда техниките мокро фреско и сграфито. През 1947 г. става доцент, а през 1953 г. става професор и оглавява катедрата по декоративно-монументална живопис и сценография. В периода 1966–1967 и от 1972 г. до смъртта си е декан на Факултета за приложни изкуства на НХА. Между 1967 и 1972 г. заема поста директор на Националната художествена галерия. Член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските художници /СБХ/ (27 март 1965 - юни 1970 г.). Председател на Постоянния художествен съвет на СБХ (1966-май 1967 г.). Автор е на множество монументални стенописи, стъклописи, мозайки, декоративни пана и живописни композиции в обществени сгради и музеи. Негови са стенописите в Клисурския манастир "Св. св. Кирил и Методий". Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1961г.) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963 г.). Удостоен е със званието "Заслужил художник" през1971г. Умира на 31 октомври 1974 г. в София.