Ivan Milev

Иван Милев е роден през 1897г. в Казанлък. Завършва гимназия в родния си град през 1919 г. Учител е в село Горски извор, Хасковско през 1919-1920 г. През 1916 г. е мобилизиран в Пехотната казарма в София и е зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. През 1917 г. Иван Милев е войник на Северния фронт по време на Първата световна война. На 18 ноември същата година открива двудневна самостоятелна изложба в Казанлък, където е в отпуск. Военната му служба приключва на 19 октомври 1918 г. През 1920 г. е приет в Държавната художествена академия в София. През 1920-1922 г. следва общия курс, а от 1922-1925 г. се премества в Декоративния отдел при професор Стефан Баджов. По време на обучението си прави три самостоятелни изложби. Сътрудничи на вестник „Червен смях“ като илюстратор и карикатурист. През 1922 г. рисува кориците на книгите „Смърт“ на Владимир Полянов, „Синята хризантема“ на Светослав Минков, „Фантазии“ на Едгар Алан По, „Ужасът“ от Ханс Хайнц Еверс и др., издадени от изд. „Аргус“; прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар „Арена“, изд. „Т. Ф. Чипев“. На 29 юни 1925 г. получава свидетелство за завършен пълен курс с пълно отличие на Академията, специалност „Декорация“. През януари 1924 г. заедно с Иван Пенков осъществява сценографията на „Тоз, който удря плесници“ от Леонид Андреев в Народния театър, за който оформя и други постановки. Иван Милев работи като художник на свободна практика, илюстратор и автор на стенописи за частни домове. Заедно с Васил Вичев участва през 1925 в конкурса за паметника на връх Шипка. Проектът им остава на второ място. През пролетта на 1926 г. е приет в дружество „Родно изкуство“ и през април-май с.г. участва в изложбата му с „Божа майка“ и „Светогорска легенда“. Има 18-месечен брак с оперната певица Катя Наумова, женят се на 19 юли 1925 г. На 18 май 1926 г. се ражда дъщеря им Мария Милева, която е архитект. Художникът умира от инфлуенца – грип на 25 януари 1927 г., ненавършил 30 години. Иван Милев е самороден и удивителен талант, изгрял ослепително, но творил трагично кратко. По дълбочина на вникване в българската народна съдба той е най-ярката фигура на 20-те години на 20 век. Той е един от големите майстори на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство. Социалната тематика не му е чужда. Извънредно самобитният му декоративен стил е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион, но е свързан по-скоро с народните традиции и иконописта. Негови творби се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък както и в галериите на Шумен, и други градове. Образът на Иван Милев е изобразен върху банкнотата от 5 лева от 1999 г.