Nikolay Raynov

Николай Райнов е философ, изкуствовед, писател, художник, повече от 20 години професор в Националната ни художествена академия – с една дума изследовател на богатството на българския език, на архитектурните стилове, на Изтока и непознати светове. Днес Николай Райнов остава непознат – особено за младото поколение българи. Значима личност в нашата културна история след Освобождението, Николай Райнов е роден в с. Кесарево, Великотърновска област на 01.01.1889 г. През 1908 г. завършва Духовната семинария в София. Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент, както и в Балканската преди това. Изпраща статии от фронта в едни от най-четените издания – „Везни”, „Златорог” и др. Той чувства за свой дълг да повдига доколкото е възможно духа на сънародници те си. За него образът на България и изкуството е извор на вдъхновение във всеки един момент от живота му. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1919). Главен редактор на сп. "Зеница" и сп. "Орфей". Литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" (1912), която подписва като Аноним. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934). Издава 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941), както и "История на пластичните изкуства" - 12 тома. Пише поезия, белетристика, философски трактати, трудове по въпросите на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията. Сътрудничи на периодичния печат, проучва много паметници на културата, публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" от Ницше (1919). Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик, дописен член на Българския археологически институт. Художник-декоратор, изискан майстор на илюстрацията, винетката и книжното оформление, той експериментира с разнообразни живописни и графични техники: акварел, гваш, темпера, туш, лак върху станиол, дърворезба, линорезба. Таланти с такава разностранност и високи художествени постижения в различните области на културата се срещат рядко не само в България, но и на европейско и световно ниво. Затова светлата личност на Николай Райнов оставя трайна следа сред най-високите постижения в българското изкуство.