
9/15/2014
Andrey Yanev "V nyuansite na priliva" - Akvarel <br/> 18 septemvri - 10 oktomvri 2014
С изложбата акварели на Андрей Янев галерия „Нюанс“открива своя нов културен сезон. През последните пет години авторът не е показвал цялостна колекция акварели пред българската публика. В експозицията, озaглавена „В нюансите на прилива“са включени 20 работи, създадени и подбрани специално за галерийното пространство. В самото заглавие на изложбата има както скрито предизвикателство към зрителите и почитателите на акварела, така и интересна препратка към името на галерията. В творчеството на Андрей Янев акварелът заема значимо и самостойно място. Той работи с необичайно големи формати за трудната и уникална техника „ала прима“ или „мокро в мокро“, която е предизвикателство и възможност за него. Акварелът е една от най-нежните и поетични техники на живописване. Той предлага изключително богата гама от начини за работа и в този смисъл - за изразяване на емоциите върху листа. Какви емоции вълнуват автора може да видите и усетите не само от избора на техника и минималистичния изказ по отношение на композиция и колорит, но и от темите и обектите на нeговите произведения. „Близка вода“, „Хоризонт“, „Градина на брега“, „Лагуна“, „Нюанси на прилива“ , „Спомен за теб“, „Спряло време“, „Светъл хоризонт“ и други показани творби отразяват умението му да претворява неуловимите състояния на природата. Това са един вид духовни пейзажи, в които застиналата водна повърхност, светлината отвъд хоризонта, отвъд видимoто, призрачните силуети на лодки, кипариси, цветя и керемидени покриви и прозрачността на небето, на пръв поглед обвеяни с носталгия по нещо отминало са всъщност едно пътуване, пътуване през нови и непознати светове. Ще се заблудим, ако приемем, че естетическият минимализъм на Андрей Янев говори за меланхолия. Точно обратното. Колкото повече той усеща безсилието на отделната човешка личност пред вечните въпроси на природата, колкото повече осъзнава, че непознатото и непознаваемото се разширява, толкова повече енергия придобиват неговите творби. Понякога тази енергия е статична, тя е като застинала тишина. А в същото време застиналата тишина у тях сякаш крещи. За самия автор приливът е прилив на енергия и чувства, който те провокира да работиш. Приливът отнася, но и оставя нещо от самите нас. Шумното безмълвие на творбите на Андрей Янев докосва зрителя и му помага да се идентифицира не толкова със света на формите и материята, колкото да навлезе в своя вътрешен свят, в своето осъзнато духовно пространство и там да намери и остави на света нещо от себе си, както е направил и самият художник.
